Хубав си, но си празен.

 

Хубав си, но си празен... - Помисли си тя, когато за първи път погледна в точно тези кафяви  мъжки очи.. Погледите им се заковаха един в друг за няколко секунди и тя отвърна поглед.

Беше видяла в тези жадни очи много страст, но от тях прозираше празното му сърце.

Той беше забравил как да обича,беше забравил какво е да бъдеш обичан...За всичките жени, които беше целувал, всички тела, които беше докосвал, всички сърца, които беше разбил... в няколко секунди й разказаха очите му.

И тя извърна поглед... не искаше да знае..Казват, че в очите на човек можеш да видиш душата му... Стига само да погледнеш в тях..Думите могат да бъдат винаги лъжовни, но очите никога.

И тя си тръгна. Всичко, което искаше да знае, вече знаеше.