След като веднъж е озарила душите ни, сякаш се ражда ново сетиво, с което разбираме колко може да боли животът и колко сме сами в него.
Може би то ни е нужно, за да ни кара, докато сме живи, да търсим онзи, който ще излекува болезненото усещане. Любовта отваря сетивата ни за болката, но и за единствената противоотрова срещу нея..
Както когато се роди дете и поеме първата глътка въздух, за да разбере, че повече не може да живее без него..
Няма коментари:
Публикуване на коментар