Един човек вървял по един селски път.
Той минал покрай веранда, където на люлеещ стол седял стар фермер, а близо до него имало куче, което виело и вдигало голям шум.
И така, човекът се приближил до фермера и запитал:
"Защо това куче вие и вдига такъв шум?"
Фермерът отвърнал:
"Защото стои върху пирон.
" Човекът попитал: "Защо не се премести?",
а фермерът отвърнал:
"Защото не го боли достатъчно!"
Хубав си, но си празен... - Помисли си тя, когато за първи път погледна в точно тези кафяви мъжки очи.. Погледите им се заковаха един в друг за няколко секунди и тя отвърна поглед.
Беше видяла в тези жадни очи много страст, но от тях прозираше празното му сърце.
Той беше забравил как да обича,беше забравил какво е да бъдеш обичан...За всичките жени, които беше целувал, всички тела, които беше докосвал, всички сърца, които беше разбил... в няколко секунди й разказаха очите му.
И тя извърна поглед... не искаше да знае..Казват, че в очите на човек можеш да видиш душата му... Стига само да погледнеш в тях..Думите могат да бъдат винаги лъжовни, но очите никога.
И тя си тръгна. Всичко, което искаше да знае, вече знаеше.
Съжалението за това, което сме правили, може да намалее с времето; съжалението за онова, което не сме направили, е незаличимо.
